Нова директива за търговските марки

ДИРЕКТИВА (ЕС) 2015/2436 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките допълва Директива 2008/95/ЕО, както по отношение на материалното право, така и с процесуални правила.

Необичайно за мен, но ще си позволя да публикувам материала в „суров“ вид. За жалост, първоначалното ми намерение за последователно и аналитично представяне на измененията и допълненията е неосъществимо в момента – ще допълвам ad hoc и в стил „нали ви казах!?“

Първоначално ми се иска да обърна внимание на избрани теми, най-вече такива, заради които несправедливо са били ощетявани притежатели или добросъвестни ползватели на марки:

  1. Възражението за неизползване в процедурата по недействителност/заличаване – най-сетне има вероятност, макар и след години, този грандиозен пропуск да бъде отстранен – при сега действащата в България уредба, възражение за неизползване на противопоставената марка се разглежда само ако е направено в производство по опозиция. При искане за заличаване основано на по-ранна национална регистрация е налице възможността да се иска отмяната ѝ, но когато производството е по искане за заличаване, основано на по-ранна марка на ЕС (преди изменението – марка на Общността), отмяна няма как да бъде постигната – поради правилата за използване в рамките на единния пазар, марката се счита за използвана дори когато това използване се е осъществявало само в една-единствена (друга, различна) държава от ЕС. (чл. 46)
  2. (не е споменато в цитираната по-долу публикация) Както преди време обосновах в коментара относно вписването на лицензионните договори, лицензионен договор върху заявка за марка е не само действителен, a вече и изрично посочен (чл. 26 от новата Директива 2436/15).
  3. Нов модел за таксите – в чл. 42 е посочено, че може да се предвиди допълнителна такса за всеки клас след първия (досега – след третия). Както вече се похвалих из популярните социални мрежи – готова е нова, работеща версия на калкулатора за изчисляване на таксите за регистрация на търговски марки.
  4. Нарушение при по-късно регистрирана марка (придобита отличителност на по-ранната марка след датата на подаване на по-късната или търпяно използване), за останалите случаи – Решение (СЕС) С-561/11 „Неизключителната изключителност„, в-к Капитал (на титаничните мъдрости на „адв.“ Костов под статията е добре да прецените сами доколко да се доверите)
  5. неизползването като възражение в производството по нарушение (чл. 17)?
  6. Използването на фирма – (съображение 19, преамбюл) Понятието за нарушение на марка следва да включва и използването на знака като търговско наименование или подобно указание, при условие че използването се прави за целите на отличаването на стоките или услугите (чл. 10, ал. 3, буква „г“ от Директивата) – крачка към разрешаването на много труден проблем: колизията между търговска марка (марка) и фирмено наименование (фирма).
  7. Необходимо е понятието за сходство да се разтълкува във връзка с вероятността от объркване. Вероятността от объркване, чиято преценка зависи от множество елементи, и особено от признаването на марката на пазара, от връзката, която може да се направи с използвания или регистрирания знак (преамбюл, съображение 16) – вж. чл. 5 от Директивата и чл. 12 от ЗМГО. Без да се изменя съдържанието на нормите, системата (за удобство и повече яснота) може да бъде теоретично предефинирана – организирана около вероятността за объркване, останалото са фактори. По-разбираемо за обяснение ще е ако фокусът се измести от сходството към вероятността за объркване (необорима презумпция за наличие на вероятност от объркване при идентични марки за идентични стоки/услуги + случаи, в които следва да се направи преценка и на останалите фактори, ВКЛЮЧИТЕЛНО НАЧИНА И ОБЕМА НА ИЗПОЛЗВАНЕ (дори и да не са изминали пет години от регистрацията на по-ранната марка, защото петте години неизползване без основателна причина са условие за прилагането на друга презумпция – за отхвърляне на опозицията поради липса на вероятност от объркване, защото по-ранната марка е непозната на потребителите – потребителите няма как да асоциират произхода на стоките или услугите като предлагани от притежателя на по-ранната марка, защото не я познават (чл. 44). Наясно съм, че това ми мнение буди недоумение и критики => ще го развия подробно занапред – критиките ме радват, защото ми позволяват да търся по-добра аргументация 🙂
  8. чл 13 пар. 2 – практически много важно условие, което досега не съществуваше, представлявайки реална пречка пред лицата „агенти или представители“ в случаите, когато не получават съдействие за защита.
  9. Важни за българските износители са предвидените в чл. 45 задължителни административни производства по отмяна и заличаване, вкл. изричното посочване, че отмяна може да бъде искана от всяко лице (вече налични в ЗМГО). Към момента в много от традиционно силните за българските износители пазари се прилагат тромави и скъпи процедури – например в Румъния (съдебно производство, доказване на правен интерес и т.н.) и Гърция (административно, но с изискване за доказване на правен интерес).
  10. За притежателите на регистрирани марки се предвижда възможност да възпрепятстват както вноса, така и транзитното преминаване на стоки означени с идентична или объркващо сходна марка, освен ако деклараторът или държателят на стоките не докаже, че притежателят на регистрираната търговска марка няма право да забрани пускането на стоките в държавата на крайно местоназначение.

В резюме, някои изменения които следва да се приемат в националното законодателство при транспониране на директивата са изброени на български език [тук] 1.

Изтегли [.pdf]: ДИРЕКТИВА (ЕС) 2015/2436 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА.

Notes:

  1. Да се чете внимателно, защото датата на публикацията е отпреди приемането на окончателния вариант. Употребата на думичката „имплементира“ в края на текста също е сигнал за повишено внимание 🙂

You may also like...