Закон за адвокатурата или меркантилна чалга?

Убеден съм, че вместо да се раздува до разплуване, адвокатската професия има нужда от специализиране

Резюме на предложените изменения в Закона за адвокатурата

Специализацията, освен полезна за обществото, ще позволи по-добър и сведен до разумен обем информация контрол върху квалификацията на практикуващите адвокати.

Как да се постигне?

Без да претендирам за изчерпателност се сещам поне за следното – възможност специалистите в определени области да представляват своите клиенти в съответните съдебни производства – могат да се предвидят и условия, но поне за тази част от тях, които са правоспособни юристи не виждам пречка. Например: ПИС по отношение на обектите, за които са представители пред съответното ведомство, счетоводителите – за съдебния контрол върху актовете на НАП, включително с възможност решението да има установителна сила за възложената им от клиента работа (подобно на подпомагащите страни). Възможно е и обвързването на така регламентираните услуги с тарифата за минималните адвокатски възнаграждения, а задължително – със съответната отговорност, застраховки и вноски към браншова организация.

Изобщо съм на мнение, че юристите (в частност адвокатите) е добре да придобият обективна представа за възможностите си. Всъщност това важи и за останалите професии – за съжаление не се сещам за изключения 🙂

Личното ми мнение е, че делбата на гараж между правнучка и любовника съсед, няма (почти) НИКАКВО отношение към проблемите с промишления дизайн или, например, колизията между търговска марка и домейн, да не говорим за явления, които в БГ-то са почти непознати, като например т.нар. „амбуш маркетинг“. Подобията („почти“-то) са разбираеми за всеки функционално грамотен човек.

Ред трябва, но не по НЕГО път.

Не мисля, че е редно нормативно да се определя кого ще избера за консултант. С така предложените промени практиката няма да се промени – общоизвестно е, че тарикатите (формално) ще са си изправни, а пчеличките (като нас) ще се поболеят от съобразяване с недомислици.

(reductio ad absurdum) То така и издаването на учебници може да се забрани – авторът консултира срещу цената, при това не по одобрената тарифа…

You may also like...

1 Response

  1. 22.10.2015

    […] Още по темата: Закон за адвокатурата или меркантилна чалга? […]